Време е за първия монумент през сезона, а именно Милано-Санремо. Ла Примавера събира колоездачния елит за голямото шоу в събота, 21-и март. Очакват ни красиви гледки, изтощително каране и много вълнуващи последни километри в един добре познат за колоездачи и фенове маршрут.
🛣️Ето какво представлява и той:
Тръгва се от Павия в посока Генуа, като първата част от състезанието е напълно равна. След около 150 изминати километри от общата дистанция – 298, се преминава Passo del Turchino. Това е символична скачалка, която обаче води до спускане към италианската ривиера. Бързо-бързо колоната се озовава по крайбрежието, където ни очакват още много красиви гледки, но и вдигане на темпото. Както е известно състезанието винаги се решава в последните 50-60 километра, когато започват и истинските препятствия. Шоуто започва с трите поредни изкачвания:
Capo Mele – 1,9км; 4.2%; 52км преди финала
Capo Cerve – 1.9км; 2.8%; 47.4км преди финала
Capo Berta – 1.8км; 6.7%; 39км преди финала
Трите изкачвания ще са само предястие и подготовка за Cipressa. Емблематичното изкачване е с дължина от 5.6 километра и е със среден наклон от едва 4.1%, което на хартия не изглежда като трудно, но след дългия ден на велосипедите, цялото състезание може да се “взриви” там по подобие на миналата година.
Както знаете обаче това не е последното препятствие в състезанието. За финал е и вече митичното Poggio, което през годините си е натрупало репутацията на най-трудното лесно изкачване в света. Данните му са 3.6ким; 3.7%, което на хартия го прави именно едно леко изкачване, но реалността е съвсем друга, заради темпото, с което се изкачва и постоянните атаки там, както и фактът, че колоездачите вече ще са карали над шест часа. След преодоляването му остават малко повече от пет километра до финала, като много важно е и спускането от Poggio, тъй като е доста технично и дори се е оказвало решително за крайната победа.
🚲Фаворити:
Милано-Санремо бе популярно като единственият монумент, който спринтьор може да спечели през годината, но напоследък тази тенденция се промени. Милано-Санремо е може би най-трудното състезание за печелене, а в челото му винаги е шарено, а ако погледнете победителите в последните малко повече от десет години ще видите тежки спринтьори като Арно Демар и Александър Кристоф, както и пънчър специалисти като Жулиан Алафилип, а победител е и Акулата Винченцо Нибали. Матей Мохорич пък е един от изненадващите победители, спечелил именно с невероятно спускане от Poggio. Така че това състезание е изключително сложно за печелене и прогнозиране, факторите за победата са много, като прибавим и инциденти, или механичните проблеми.
Тадей Погачар обаче определено ще направи всичко по силите си най-после да вдигне победоносно ръце на финалната линия. Словенският доминатор в колоезденето все още няма победа в този монумент, като определено опита миналата година, разкъсвайки групата на Cipressa и правейки още няколко атаки по финалното изкачване. Големият фавори тогава, а и за тази събота, Матийо ван дер Пул, обаче остана с него до финала и в крайна сметка спечели спринта. Филипо Гана пък успя да ги стигне, след като по Poggio бе изръсен за кратко, и взе второто място пред Погачар. Тримата отново ще застанат на старта в събота, но не са единствените фаворити. Именно заради сложността и характера на това състезание е много трудно да предвидим кои имена ще се борят за крайната победа, или по-скоро е много лесно да пропуснем някой колоездач, който може да поднесе изненадата, но ето все пак някои от конкурентите на Ван дер Пул и Погачар. Говорим за колоездачи като Том Пидкок, който в сряда спечели Милано-Торино и изглежда в добра форма. Ваут ван Арт също ще е на старта, като Висма ще има и друг коз – Матю Бренън, ако се стигне до спринт в по-голяма група. Но ако се стигне до спринт трябва да говорим сериозно и за Яспер Филипсен, който започна годината трудно, но определено навлиза във форма, а и все пак белгиецът знае как се печели в Санремо. Други интересни имена в стартовия списък ще са: Ромен Грегоар, Пол Мание, Лоурънс Пити и Джулио Пелицари. Ще има и други бивши победители именно като вече споменатия Мохорич или Яспер Щойвен. Разбира се, много интересна ще бъде ролята и на Исак дел Торо.
📝Тактики:
Що се отнася до възможните тактики и сценарии на развитие, най-вероятно миналогодишното издание показа точно какво ще опита отново Тадей Погачар, а именно много високо темпо по скачалките и атаки, както на Cipressa, така и на Poggio. Въпросът до голяма степен е кой ще може да го удържи по изкачванията и дали ще натрупа достатъчно голяма преднина, за да не бъде застигнат при стикована група отзад, тъй като между Cipressa и Poggio си има километри и на равно. Словенецът обаче няма голям избор освен тази стратегия – атака, атака и пак атака. За него пристигане на финала с добър спринтьор като Матийо ван дер Пул не изглежда опция, но може би една малко по-голяма групичка, в която Ван дер Пул да се прекара да догонва в последните километри или пък да започне спринта си по-рано, може да доведе до успех за Погачар. За останалите, стратегията е ясна – трябва им изключително добра позиция за Cipressa и от там всичко е в краката и бързите им решения в зависимост от ситуацията. Том Пидкок може да се възползва и от отличните си умения в спусканията, както и в добрия спринт и катерене. Британецът спечели в сряда Милано-Торино и изглежда в добра форма. Колоездач като Ван Арт трябва сериозно да поработи върху позицията си и да бъде изведен в максимално добра такава, тъй като сме виждали, че това е често проблем при него. Той ще разчита на пристигане на финала в първата група, ако отново се разкъса като миналата година, и добър финален спринт. Някои колоездачи, които нямат мишени на гърбовете си и не са спрягани за чак такива фаворити, може пък да опитат да се изнижат или по равното след Poggio или на самото изкачване/спускане – вариантите наистина са много, но съотборниците на фаворитите определено ще изиграят ключова роля. Отборите все още не са обявени изцяло, но е ясно че Погачар няма да може да разчита на двама от ключовите си помощници миналата година – Тим Веленс и Джонатан Нараваес, заради контузии. Тази година обаче извън вече споменатите фактори за победата, ще трябва да включим и времето…
⛈️Прогнозата за времето:
Трябва да обърнем внимание и върху атмосферните условия, които рядко са някакъв фактор в състезанието през последните години, но този път прогнозата изглежда леко стряскаща, поне за състезателите. През съботния ден се очакват сравнително силни ветрове в последните километри, както и дъжд. Към момента вероятността да вали на Cipressa не е никак малка, което може да направи състезанието още по-триково, да помогне на едни или да попречи на други. Температурите също няма да са много високи, около 15 градуса, които обаче с потенциален вятър и дъжд ще бъдат неприятни. Разбира се, всичко това е моментна прогноза, а до състезанието има още дни, но трябва да бъдем нащрек.
Един коментар