Giro d’Italia: От епичните дуели Копи – Бартали и магията на Пантани до българските пътища

Май месец на 2026-а година ще се случи нещо историческо за България. Ние ще приемем най-голямото си спортно събитие, а именно колоездачната обиколка на Италия – Giro d’Italia, гледана от над 800 милиона зрители в над 200 страни. Това определено ще е една невероятна реклама за родината ни, както и незабравимо изживяване не само за запалените колоездачни фенове, а и за малки и големи, които ще се насладят на шоуто и събитията край пътя.

Това не е изключение, стартът на Джирото цели 12 пъти (включително с тази година) е било извън Италия:

Определено обаче за нас това ще е най-значимото начало („Grande Partenza“) извън Италия. Това мащабно и зрелищно събитие, което изпитва волята и качествата на колоездачите има своята дълга и славна история, която ще разгледаме сега.

Състезанието е създадено през 1909 година от спортния всекидневник La Gazzetta dello Sport, Джирото първоначално има за цел да увеличи тиража на изданието. Именно от изданието и неговите розови страници, по подобие на Тур дьо Франс и жълтото, е вдъхновена и лидерската фланелка. Още в първите си години надпреварата се превръща в национално събитие. Маршрутите са дълги, пътищата – неасфалтирани, а състезателите често сами поддържат велосипедите си по време на етапите.

Едно от най-тежките ранни издания е през 1914 г., когато условията са толкова сурови, че малка част от участниците достигат финала. Това затвърждава репутацията на Обиколката на Италия като състезание за издръжливост, а не само за скорост.

През 20-те и 30-те години Алфредо Бинда се превръща в първата голяма доминираща фигура, печелейки пет пъти. Неговото превъзходство е толкова изразено, че организаторите дори го обезщетяват, за да не участва в едно от изданията.

След Втората световна война съперничеството между Фаусто Копи и Джино Бартали определя облика на състезанието. Копи печели пет пъти и въвежда по-модерен, тактически подход, докато Бартали остава символ на по-традиционния стил. В дуелите между двамата са вплетени много епични планински етапи и атаки, падания и драматични обрати, но тяхното съперничество остава в историята на Обиколката на Италия.

През 60-те и 70-те години състезанието става все по-международно. Жак Акинтил и по-късно Еди Меркс затвърждават статута на Джиро Д’Италия като едно от трите големи колоездачни състезания. Канибала също печели пет пъти и държи рекорда за най-много етапни победи заедно с други легенди.

В края на 20-ти век Джирото намира своя най-емоционален герой в лицето на Марко Пантани. Пирата, както е наричан, не кара като останалите – той атакува. В епоха, в която колоезденето става все по-изчислено, Пантани остава верен на инстинкта. През 1998 година той печели Джирото и Тур дьо Франс в рамките на една година – подвиг, който го поставя сред най-великите в историята. Но неговата магия не е само в победите, а в начина, по който ги постига – с атаки в планината, които превръщат състезанието в спектакъл. И до днес той остава символ на последната романтична ера в колоезденето.

Ако планините създават легендите на Обиколката, то и равнините имат своите крале. Сред тях най-ярко изпъква Марио Чиполини – спринтьорът, който пренаписва историята на състезанието. С 42 етапни победи той държи рекорда за най-много етапни победи.

След 2000 година Обиколката на Италия навлиза в съвременната си фаза – с по-добра организация, глобално телевизионно покритие и участие на международни отбори. Победители като Иван Басо и по-късните шампиони показват доминация чрез стратегия, а не само чрез атаки.

През 2018 година идва и друг исторически момент за състезанието, а именно първи старт извън Европа, а именно в Израел.

България има и своя малка, но реална следа в историята на състезанието. През 2015 г. Николай Михайлов става първият и засега единствен български колоездач, участвал в състезанието. Десетилетие по-късно Джиро Д’Италия ще направи следващата стъпка със старт на българска територия. Състезанието започва на 8-и май от Несебър и ние нямаме търпение!