Състезанието на двете морета, както всяка година, е едно от първите по-важни събития в началото на колоездачния сезон заедно с Париж-Ница, защото там се срещат спринтьори, класици, състезатели за генерално класиране. Както традицията повелява, някои колоездачи го използват като подготовка за Милано-Сан Ремо, други пък се тестват два месеца преди старта на Обиколката на Италия. Тази година организаторите са съставили маршрут, който се отличава с липсата на същински планински етап или финал на дълго изкачване. Предпочетени са смесени етапи, т.н. етапи на стените, много характерни за тази част на Италия. С оглед на маршрута и на липсата на супер изявен фаворит можем да се надяваме на по-хаотични, раздвижени и непредсказуеми развръзки.
1 етап е класика в жанра: индивидуално бягане по часовник от 11,5 км в Лидо ди Камайоре, който ще създаде първите малки разлики. 2 етап е от Камайоре до красивия и разположен на хълм (да, нещо типично за италианските градове) Сан Джиминяно. Дълъг е 206 км, в по-голямата си част е спокоен, но има интересен финал. Налице е сектор от т.н. страде бианке, „бели пътища“, дълъг 5,6 км, в рамките на които има една кратка, но остра скачалка, над 1 км на 8 %. Буквално от края на сектора почва и финалната скачалка в града, която е 1 км на 7,5 % и е подходяща за експлозивните състезатели. Без съмнение, един коварен финал. 3 етап пък е от Кортона до Малияно де Марси, който пък е създаден специално за тези, които искат да се подготвят за Сан Ремо. Доста дълъг, 225 км, предимно равнинен, но с някои леки изкачвания близо до финала, които няма да предотвратят победа на спринтьор. 4 етап е от Талиакоцо до Мартинсикуро. Стратира се се с две дълги изкачвания с умерен наклон в Апенините. След като се слезе в ниската част на Абруцо, идва начупен терен, който ще определи изхода от етапа. 2,5 км на 8,2 %, после два по-лесни хълма и за десерт на 12,6 км от финала е разположена едно типично „муро“ за региона, в Торторето, 1,6 км на 9 %, но реално включва по-брутални пасажи. Останалите километри са в близост до адриатическия бряг до Мартинсикуро. Като цяло, добър етап за откъсване, ако бяхме в голяма обиколка, но в Тирено е трудно да предвидим как точно ще се развие. Дължината отново е сериозна, 213 км.
Каквото и да се случи обаче, 5 и 6 етап са определяни като ключови за генералното класиране. Те ще се състоят в рамките на региона Марке, известен с постоянните си хълмове. 5 етап е от Мондолфо до Монбарочо, дължина 184 км. Най-трудното изкачване, Монте деле Чезане, е далеч от финала. Във втората половина на етапа изкачванията не спират, някои по-лесни, други по-трудни, но основното е двойното преминаване на Сантуарио Беато Санте, което е много непостоянно, редува супер стръмни зони с пълни заравнявания, така че оставаме на терена на експлозивните колоездачи. При второто преминаване остават само по-малко от 2 километра до финала. 6 етап е определян като кралски, но реално е много подобен на предния. 183 км, между Сан Северино Марке и Камерино. Още преди средата на отсечката се преминава известният и труден проход Сасотето, 13 км на 7,5 %, след което се слиза към Камерино и се правят обиколки около градчето. 4 пъти се изкачват по тесни пътища към Камерино. Последните три пъти са еднакви, изкачването е 3 км на 9 %, но отново е супер неритмично и крие много зловещи рампи. Една обиколка е дълга 29 км. При третото изкачване, се финишира. Дано не всички чакат последното изкачване, но се раздвижат и атакуват и по-отрано. 7 етап е класическият спринтьорски етап до Сан Бенедето дел Тронто на Адриатическо море.
Кой ще спечели тризъбеца тази година? Отборите още не са обявени официално, но имаме представа долу-горе кои състезатели ще участват. Емирствата ще пратят като свой лидер втория от Джирото миналата година и текущия победител от Обиколката на ОАЕ Исак дел Торо, който е специалист на такива маршрути, които съчетават кратки, стръмни изкачвания, кратък часовник и малко страде бианке. Но да се има предвид, етапите са сравнително дълги, а миналата година това беше слабото място на мексиканеца. Отборът на Ред Бул ще прати доста потенциални победители, Пелицари, Роглич и Хиндли, които, ако не могат да победят Дел Торо в пряк дуел, могат да се пробват да го притиснат тактически. Ричард Карапас от Education ще направи своя дебют този сезон. Обикновено в такива състезание той не влиза в свръхформа, така че не можем да очакваме чудеса от него, но той е човек, който винаги може да направи едно състезание интересно със своите изобретателни дълги атаки. Висма пък пращат Давиде Пиганцоли и най-вероятно Матео Джоргенсън, който ще разнообрази и няма да участва в Париж-Ница тази година. Маршрутът му пасва, така че да видим. Инеос ще пратят Еган Бернал и Тимен Аренсман. Бахрейн – намиращият се в добра форма Антонио Тибери. Най-изявеният спринтьор в състезанието ще бъде Джонатан Милан, но също така Кейдън Гроувс от Алпесин. Матю Ван дер Пул отново е предпочел Тирено-Адриатико пред Париж-Ница в подготовката си за класиките, така че ще видим дали ще спечели някой етап, има такива, които може да вземе. Ще видим и В. Ван Арт в състезанието. Други известни имена, които ще участват, са Филипо Гана, Лоренцо Фортунато, П. Билбао, Бен Хийли, Ж. Алафилип, М. Сторър и др. Да си пожелаем едно интересно състезание.
Един коментар